Алишар-Хююк — многослоен пирог на хилядолетията в сърцето на Анадола

Алишар-Хююк (тур. Alişar Höyük) — един от най-впечатляващите телхи в Централна Анадола и истински архив на човешката история, събран в тридесетметров хълм. Тук, на 45 километра югоизточно от град Йозгат, на север от съвременното село Алишар в района на Соргун, слой след слой лежат следи от неолита, халколита, ранната бронзова епоха, асирийските търговци, Хетското царство, фригийците и късните византийци. За археолозите Алишар-Хююк е ключова отправна точка за хронологията на цяла Анадола, а за пътешественика това е мястото, където под краката му буквално лежат осем хилядолетия непрекъснат живот.

История и произход на Алишар-Хююк

Първите хора се заселили тук още през неолита, а условията били, меко казано, необичайни: селището стояло посред езеро, а самият хълм бил единствената годна за живот суша. Археолозите открили следи от този най-древен слой на 26 метра под съвременната повърхност на хълма и на около 11 метра над „девствената“ почва на сушата. С настъпването на халколита водата започнала да отстъпва, околните земи изсъхнали и хората постепенно слезли от хълма, но не забравили за безопасността — около селището започнали да издигат първите външни укрепления.

През ранната бронзова епоха (около 3200–2600 г. пр.н.е.) Алишар вече изглеждал като истински град: правоъгълни къщи с глинени стени и плоски покриви, масивна отбранителна стена с порти, ясно очертано разположение. По-късно вътрешната и външната стена са били укрепени, а самият хълм се е превърнал в „столица“ на околността. Именно през Средната бронзова епоха, през второто хилядолетие преди нашата ера, Алишар-Хююк влиза в историята на голямата политика: той става търговска фактория в асирийската търговска мрежа, простираща се между хетската Хатуша и кападокийския Канеш (Кюлтепе).

За това свидетелстват намерените тук 53 клинописни плочки (включително копията), написани на староасирийски език от така наречения „кападокийски тип“. Това е типичен архив на асирийски търговски пост: договори, разписки, споменавания за пътувания. В едни плочки търговците разказват как са се връщали от Залпува (Залпа), в други фигурират Канеш и Хатуша, а в трети – търговецът Амур-Асур, известен по документи от карума в Кюлтепе. Една табелка носи епонима Адад-бани, отнасящ се към последните години от царуването на Шамши-Адад I Асирийски (1808–1775 г. пр.н.е.). Още две плочки са подпечатани с печата на „Анита-княз“, което породи една съблазнителна хипотеза: същият този Анита, цар на Кушшара от края на XVIII век пр.н.е., който, според собствения си хвалебствен текст, е изгорил града „Кушшар“, — напълно е могъл да унищожи и Алишар.

След хетското завоевание градът влиза в орбитата на империята с център в Хатуша. От 1400 до 1200 г. пр.н.е. Алишар вероятно е носил името Анкува — именно този град често се споменава в хетските текстове, а споменаването на топонима Амкува в местните таблички прави идентифицирането почти неизбежно. Краят настъпил около 1200 г. пр.н.е., когато заедно с краха на Хетското царство Стратум IV изгорял в пламъци; в продължение на дълги векове хълмът е стоял почти празен. Фригийците са дошли тук по-късно и са оставили своя културен слой; а след това — мидийците, персите, елинистичните владетели, римляните и, накрая, византийците, от които на върха на хълма са останали руините на късна църква.

Архитектура и какво да се види

Алишар-Хююк не е колонада на античен храм, нито маршрут, подготвен за туристи с указателни табели. Това е хълм и в това се състои основната му красота: пред вас лежи цялостна геоложка книга на човешката цивилизация, която трябва да умеете да четете. Размерът на телата е впечатляващ сам по себе си: 520 на 350 метра основа и 30 метра височина, което го прави един от най-големите хълмове в Анадола.

Цитаделата и трите „лопатки“

Отгоре хълмът е увенчан с пресечен конус – археолозите го обозначават с буквата А, това е древната цитадела. От нея, като листенца, се отклоняват три долни „крила“ – В, С и D. От изток и юг към основния хълм се прилепва обширният долен град. През различните епохи укрепленията са били преустройвани: вътрешната крепост се е разширявала, външната стена е получавала нови кулиси, а през хетската епоха са се появили масивни порти с подземни проходи и кули по периметъра. Следите от тези линии на отбрана се виждат добре в релефа дори и днес.

Най-древното селище от епохата на ранната бронзова епоха

Ранните слоеве показват удивително сдържана, почти аскетична архитектура: правоъгълни къщи от сурова тухла върху каменни основи, плоски покриви, утъпкани глинени подове. Жилищата са прилепени едно до друго, образувайки това, което археолозите наричат „аглутинационно“ селско планиране. По-късно къщите стават по-големи, а стените отвътре и отвън се мазилковат — признак за нарастващо благосъстояние. Тогава започва и културният обмен с Месопотамия.

Асирийски търговски пост и хетски град

Именно в пласта от Средната бронзова епоха, в същата тази епоха на караванната търговия, са открити клинописни архиви, керамика от кападокийски тип и зооморфни съдове-ритони — изящни кани във формата на животински глави, датирани от 1700–1500 г. пр.н.е. По времето на хетите, което вероятно съответства на фазата Анкува, градът е бил обграден с нова стена, а в цитаделата са се издигнали обществени сгради. Всички най-ценни находки – плочки, печати, ритони, керамика – се съхраняват в Музея на анатолийските цивилизации в Анкара и, всъщност, всяко сериозно посещение на Алишар-Хююк си заслужава да започне именно оттам.

Фригийският слой и византийската църква

След катастрофата от 1200 г. пр.н.е. хълмът постепенно е заселен от фригийци. В този слой се забелязва смесване на хетски традиции и нова култура; по-рано разрушената цитадела се възстановява върху старите основи. На няколко десетки километра южно се намира Керкенес — огромен фригийски град от Желязната епоха, който заедно с Алишар образува цял „фригийски възел“ в Централна Анадола. На самия връх на хълма археолозите разкопаха руините на малка църква от късноримската или византийската епоха – тих епилог на осемхилядолетната история.

Чадир-Хююк в съседство

На 12 километра северозападно от Алишар се намира най-важният му съсед – Чадир-Хююк (Çadır Höyük), който съвременните археолози предпазливо идентифицират с хетския град Ципаланда. Маршрутът „Алишар + Чадир“ е класически за тези, които искат да разберат ландшафта на хетската провинция. Разкопките в Чадир протичат по-активно: докато в Алишар от 1992 г. насам работата се състоеше основно в топографско заснемане и аерофотозаснемане с помощта на балони, то в Чадир-Хююк Роналд Горни разгърна пълноценен археологически сезон. Този контраст е удобен: Чадир показва как изглежда „живата“ площадка с открити разкопки, а Алишар – като заспал под тревата архив, който все още чака своите изследователи.

Методика на разкопките и мащаб на работата

Експедицията на Чикагския университет приложи тук една от най-модерните за своето време методики: цялата площ на хълма беше разделена на квадрати от десет на десет метра, строго ориентирани по страните на света. Всеки квадрат се разкопаваше на слоеве, като находките и стратиграфията се фиксираха внимателно. Именно благодарение на такава дисциплина археолозите успяха да привържат керамичните типове, печатите и архитектурните хоризонти към абсолютни дати. По същество, резултатите от сезоните 1927–1932 г. за дълги десетилетия зададоха еталон за хронологията на Централна Анадола: когато в Хаттуса, Каниш-Кюлтепе или Бейджесултан намираха подобни слоеве, те ги сравняваха именно със скалата на Алишар.

Интересни факти и легенди

• През неолита Алишар-Хююк се е намирал буквално на остров: селището е било заобиколено от езеро и едва с изсъхването на региона през халколита хората са започнали да заселват прилежащите брегове.
• На една от плочките се споменава търговецът Амур-Асур — същото име се среща в архива на карума в Кюлтепе; възможно е да става дума за един и същи човек, чиято търговска мрежа обхващала Анадола от Каниш до Хатуша.
• Печатът „Анита-княз“ върху две плочки породи хипотезата, че полулегендарният хетски цар Анита е изгорил Алишар: в собствените си текстове той се хвали, че е превзел град Кушшар и, „посял на мястото му плевели“, го е проклел за векове.
• Цялата колекция от уникални находки – керамика, ритон във формата на животинска глава, статуетки от изпечена глина – днес е изложена в Музея на анатолийските цивилизации в Анкара и се счита за една от най-добрите колекции от бронзовата епоха в Турция.
• Разкопките от 1927–1932 г. под ръководството на Ганс Хенинг фон дер Остен и неговия заместник Ерих Шмидт се превърнаха в една от първите мащабни археологически експедиции на Чикагския университет в Близкия Изток и поставиха стандартите за стратиграфията на цяла Анатолия.

Как да стигнете

Алишар-Хююк се намира в отдалечена селска местност в провинция Йозгат и най-удобно е да се стигне дотук с автомобил. Най-близките големи летища са Анкара Есенбога (ESB), на около 220 километра на запад, и Кайсери (ASR), на около 150 километра на югоизток. За рускоговорящите туристи обикновено е по-лесно да летят през Истанбул с прехвърляне на вътрешен полет.

Класическият маршрут е да вземете кола от летището и да карате по магистрала D200 (Анкара – Йозгат – Сивас). От Йозгат трябва да се движите на югоизток към град Соргун, след което да завиете към село Алишар; самият хълм се намира северно от селото. От Анкара пътят отнема около 3,5–4 часа в една посока. Без кола е възможно да се стигне с автобус до Соргун от автогарата в Анкара (AŞTİ), а оттам – с такси или на стоп около 25 километра до селото. Указателите към самия хълм са малко, затова е удобно предварително да запазите GPS-координатите (39.606° с.ш., 35.261° и.д.) в офлайн навигатора.

Съвети за пътешественика

Най-доброто време за пътуване е пролетта (април–май) и ранната есен (септември–октомври). През лятото платото се нагрява, на хълма практически няма сянка, а през зимата степният път може да бъде неудобен заради снега и калта. За разглеждане на самия тел предвидете около 90 минути: трябва да се изкачите бавно по склона, да разгледате основната крепост, да обиколите „лопатките“ и да слезете откъм долния град.

Задължително вземете вода, шапка, слънцезащитен крем и удобни обувки с здрав протектор — повърхността на хълма е неравна, на места хлъзгава след дъжд. Няма къде да хапнете на място, затова е разумно да се запасите с храна и термос в Йозгат или Соргун. Тук няма никаква инфраструктура за посетители в обичайния смисъл: нито билетна каса, нито кафене, нито сувенирни магазини — и в това също се крие особеният чар на мястото, напомнящ на руските пътешественици за „дивите“ кургани на черноморските степи.

За да си струва пътуването, си струва да го съчетаете с други забележителности в региона. За един ден реално можете да посетите Алишар-Хююк, съседния тел Чадир-Хююк и фригийския град Керкенес – ще се получи наситен маршрут „по следите на хетите и фригийците“. За два дни можете да добавите Богазкале-Хаттуса, бившата столица на Хетското царство, и Язълкая, нейното прочуто скално светилище. И непременно отделете половин ден за Музея на анатолийските цивилизации в Анкара: именно там са изложени онези табелки, ритони и печати от Алишар-Хююк, и без тях посещението на хълма остава до голяма степен „безмълвно“. Алишар-Хююк е място не за тези, които търсят фотогенични руини, а за пътешественици, готови да чуят шепота на слоевете на земята: в това се състои основната му ценност.